Патогенетичната терапия на мозъчните инсулни е най-ефективна в ранния период на инсулта, а по-късно водещо значение в лечението придобиват медикаментите срещу двигателните нарушения и лечебната гимнастика. В зависимост от локализацията на инсултното огнище и от преобладаващия неврологичен синдром двигателните нарушения биват няколко типа: а/ спастична хемипареза, б/ атонична хемипареза, в/ ригидно-хипокинетичен синдром, г/ поражения на структурите от вертебро-базиларния басейн. Това показва, че при постинсултните двигателни нарушения не може да съществува единна терапевтична схема, включително и за централната хемипареза. Повечето медикаменти срещу спастиката действат само във времето на тяхното приемане и имат известни странични ефекти.
Приложението на метаболитни препарати по метода на проф. Хохлов е форма на патогенетична терапия при последиците на мозъчните инсулти. Резултатите от тяхното приложение в продължение на 1 година по индивидуализирана схема в курсове от 40-60 дни при болни с последици от инсулт на възраст от 24-69 години са следните:
А/ при спастични хемипарези приемане на препаратите в първите 12 мес.след инсулта води до снижение в степента на спастиката при 88% от болните, като при 63% от болните е установено и снижение в степента на хемипарезата с 1-3 бала;
при приемане на препаратите през втората година след инсулта снижение на спастиката е установено при 75% от болните и снижение в степента на хемипарезата – при 8%;
в резидуалния период, когато у болния вече са се оформили контрактури, преодоляването им за 2-3 курса не бе получено. На лице бе положителна динамика като намаление на болковия синдром в паретичните крайници.
Б/ при ригидно-хипокинетичен синдром приемане на препаратите в първата година след инсулта води у 55% от пациентите до редуциране на ригидността с повече от 50%;
този позитивен ефект е налице при 37% от пациентите, при които са приложени метаболитни препарати след първата година след инсулта.
В/ при всички пациенти са наблюдавани положителни ефекти като нарастване на общата двигателна активност, подобряване на уморяемостта, позитивен психо-емоционален фон, отзвучаване на главоболието и световъртежа, нормализиране на съня, стабилизиране на артериалното налягане, подобрение на психичната активност.
Г/ в резидуалния период, когато у болния вече са се оформили контрактури, преодоляването им за един – два курса не бе получено. На лице бе положителна динамика като намаление на болковия синдром.
Използването на метаболитни препарати доведе до снижение на спастиката у 83% болни и намаляване на хемипарезата у 60-80% у болните с постинсултни двигателни нарушения.По-добри резултати бяха получени в ранния /до 6 месеца / възстановителен период.В резидуалния период, когато у болния вече са се оформили контрактури, преодоляването им за един – два курса не бе получено.На лице бе положителна динамика като намаление на болковия синдром.У всички болни се отбеляза подобрение на общото самочувствие, намаление на главоболието, световъртежа, нормализиране на съня, апетита, повишаване на общата активност и работоспособност.