Епилепсията е достатъчно широко разпространено заболяване сред населението.Според епидемиологични данни на W. Hauser заболеваемостта е 30-50 на 100 000 население, с широко вариране в различните страни: 17,3 в Япония до 100 в Австралия. Най-голяма е при децата до 1г. възраст, понижава се до второто десетилетие и се повишава при старите хора.Епилепсията възниква в млада възраст до 20 г., когато се формира личността, нейното възпитание и обучение. Течението на заболяването в повечето случаи се характеризира с деформация на личността, психически изменения /основно в психическата и в емоционалната сфера/, нарушаване на адаптацията на болните. Както уточнява М. Ж. Еди: “Колкото по-рано се проявява заболяването и колкото по-малко са припадъците до началото на лечението, толкова по-големи са шансовете за пълното излекуване.” Нов подход за повлияване на епилепсията се явява приложението на аминокиселинни композиции, разработен от проф. А. П. Хохлов. В дадената разработка е направен опит да се установят насоките за клиничното, неврофизиологично и психическо действие на АК- препарати при различните форми на Епилепсия при възрастните.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Изследването е проведено при група възрастни пациенти /23 мъже и 32 жени/ във възраст от 18 до 40 г. и 3-ма подрастващи /5,45%/ във възраст от 14 до 16 г. Подрастващите били включени в изследването във връзка с особенностите на БЕА /биоелектричната активност/ на главният мозък, която съответства на зрялата възраст.
Продължителността на заболяването при възрастните е от 3 до 18 г., у подрастващите от 5 до 12 г. В повечето случаи /89,7%/ заболяването възниква спонтанно, по-рядко се предшества от екзогенни фактори /родова травма, инфекциозни заболявания и др./. При много болни заболяването започва с големи генерализирани пристъпи /70,9%/. Значително по-рядко първите прояви на заболяването са с характер на абсанси, фокални припадъци.
Всички болни за дълъг период са приемали традиционни противогърчови лекарства /фенобарбитал, хексамидин, дифенин, финлепсин, ривотрил, валпроат и др./, но без траен терапевтичен ефект.
Честотата на пристъпите при болните до началото на приема на АК-препарати се колебаела от 1 до 15 в месец.
Оценката на психическото състояние на пациентите и клиническите наблюдения позволи да се установят при болните с епилепсия определени психични нарушения в зависимост от продължителността на заболяването, честотата и характера на пристъпите.Тези нарушения са :
1. Изменения от страна на психическата функция: отслабване на паметта, забавеност, обстоятелственост, конкретност в мисленето и нарушения на вниманието.
2. Характерови изменения /изменения на личността/: снижена критичност, хипохондричност, астенизация /лесна уморяемост/.
3. Емоционални нарушения /изменения/: понижено настроение, раздразнителност, емоционална лабилност.
Субективно всички болни, приемали АК-композиции, отбелязват подобрение на настроението, промяна в характера на пристъпите – по-кратки и по-леки, повишаване се работоспособността. Подобрението има постоянен характер, поне в случаите, обхванати от това наблюдение.

ВЛИЯНИЕ НА АК ВЪРХУ ЧЕСТОТАТА НА ПРИСТЪПИТЕ ПРИ БОЛНИ ОТ ЕПИЛЕПСИЯ.
Резултати от лечението брой на болните %
1.Значително подобрение 35 63,6
/пристъпите изчезнали
напълно или рязко се
съкратили/
2.Честота на пристъпите 12 21,8
се намалила наполовина
3.Честотата на пристъпите 8 14,5
не се изменя
Дори когато честотата на пристъпите не се е изменила особено, болните отбелязват подобрение в общото състояние. Те са по-активни, бодри, дейни. Влияние се отчита и върху ЕЕГ данните във фоновия запис и при функционалните проби на натоварване. При много от болните с начален запис на преобладаване на бавновълнова активност /тета и делта ритъм/, която е показател за органично поражение на ЦНС, след прием на АК се появява алфа ритъм. Не се наблюдават странични въздействия върху сърдечно-съдовата, храносмилателната, ендокринната и отделителната системи.
Общата оценка на резултатите от приложението на АК-композиции при Епилепсия показва, че те оказват благоприятен терапевтичен ефект, състоящ се в сложно, комбинирано въздействие на препаратите на ЦНС на антиконвулсивно, антидепресивно, ноотропно и седативно действие с пълно изчезване или снижение честотата на гърчовете и възстановяване на интелектуалните функции на пациентите.
Заключение: Получените предварителни данни от нашите изследвания убедително доказват високата ефективност на АК композиции като препарати с антиепилептично действие.
Отчетливо се прояви широкия спектър на препаратите, обхващащи различни форми на Епилепсия. Тяхното благоприятно въздействие е както върху честотата на пристъпите, така и върху ЕЕГ показателите, подобряване на общото състояние на болните и тяхната социална адаптация в семейството и на работата.
Голямо преимущество, в сравнение с традиционните противогърчови препарати, се явява тяхната добра поносимост и отсъствието на странични реакции, а също така и тяхното изразено антидепресивно, седативно и ноотропно действие, което ги прави предпочитани при лечението на Епилепсията.
Положителен терапевтичен ефект от АК-лечение се проявява след 7 до 10 дни от началото на лечението и се съхранява в течение на 2-6 месеца след края на приемането им. При това влошаване на състоянието и странични действия не се наблюдават. Установено е, че в 47,5% от болните характерът на пристъпите се е изменил към по-благоприятен – трансформация на генерализираните пристъпи в парциални, а на сложните парциалните – в прости. В много случаи на фона на приема на АК композиции се наблюдава само леко потрепване на мускулите на лицето или ръката без падане и загуба на съзнание.
Пълно изчезване на припадъците се наблюдава в 28,5% от болните. Добър терапевтичен ефект, снижение на честотата на пристъпите на 75% се наблюдава в 35,1% от болните, удовлетворителен резултат – снижение на пристъпите на 50% – се наблюдава в 21,8% от случаите. При 64,8% от пациентите се намалява тежестта на следпристъпния период: изчезнали са главоболието, вялостта, сънливостта и чувството на разбитост, редуцирала се е дисфорията, астеничните и депресивни прояви, повишила се е концентрацията на вниманието.