Епилепсията е достатъчно широко разпространено заболяване сред населението.Според епидемиологични данни на W. Hauser заболеваемостта е 30-50 на 100 000 население, с широко вариране в различните страни: 17,3 в Япония до 100 в Австралия. Най-голяма е при децата до 1г. възраст, понижава се до второто десетилетие и се повишава при старите хора.Епилепсията възниква в млада възраст до 20 г.,

Съвременното лечение на Паркинсонизма в същността си е заместителна терапия с Допаминови препарати, химически синтезирани медикаменти, имитиращи действието на невротрансмитера Допамин. Продължителният прием на медикаменти от тази група води до поява на редица странични явления, които, както и лечебните ефекти, преминават след преустановяване на лечението с тези медикаменти. Ново направление за повлияване на неврологичната симптоматика при Паркинсонизъм е приложението на комбинирани препарати от аминокиселини,

Патогенетичната терапия на мозъчните инсулни е най-ефективна в ранния период на инсулта, а по-късно водещо значение в лечението придобиват медикаментите срещу двигателните нарушения и лечебната гимнастика. В зависимост от локализацията на инсултното огнище и от преобладаващия неврологичен синдром двигателните нарушения биват няколко типа: а/ спастична хемипареза, б/ атонична хемипареза, в/ ригидно-хипокинетичен синдром, г/ поражения на структурите от вертебро-базиларния басейн.

Научните изследвания при МС са насочени към аминокиселинните невротрансмитери. Резултати от такива изследвания са показали, че при болни от МС е налице метаболитен блок на глициновта обмяна, водещ до повишени нива на глицина и глутаминовата киселина и понижени нива на ГАМК в ликвора. Съвременните насоки за лечение на МС включват използването на синтетични пептиди и аминокиселини.